Минерални води от района на Казичене

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА МИНЕРАЛНАТА ВОДА ОТ РАЙОНА НА КАЗИЧЕНЕ

ст.н.с. инж. Лилия Владева, консултант по минералните води и сътрудник на Институт Фрезениус, Германия и

ст.н.с. инж. Владимир Христов – Българска академия на науките, София

22.03.2005

I. Минералните води на България

Минералните води на България са едно неоценимо богатство, за съжаление, все още не достатъчно използвано (оползотворяването на минералните води е 37%). Страната ни разполага с много и разнообразни подземни топли и горещи води в различни райони на страната. Характерна особеност на българските минерални води са:

· дълбок произход

· съдържание на значителни количества полезни за здравето химически съставки ( желязо, арсен, йодид, сероводород, магнезий, калций, въглеродендиоксид и др.)

· доказана висока микробиологична чистота

· отсъствие в тях на вредни микрокомпоненти

· стабилност във времето, с постоянна, обикновено висока температура при извиране и запазваща качествата си физико-химична характеристика.

Бутилираните натурални минерални води на България са един интересен феномен, който зае своето трайно място на пазара у нас, предлагат се за износ и на редица европейски пазари, дори в САЩ. Не случайно три български минерални води завоюваха своето място сред престижните, признати в ЕС натурални минерални води – Девин Б-5, Белово и Драгойново. Изискванията към бутилираните минерални води са изключително високи. За тях е необходимо да има официална регистрация у нас – издаден сертификат от МЗ, а за страните от ЕС задължително е признаването на водите в някоя от европейските страни след продължителни физико-химични, микробиологични, радиологични, хидрогеоложки и балнеологични научно-доказани обосновки. Обикновено минералните води на България са с ниско съдържание на разтворени минерални вещества, известни като слабоминерализирани. Голямото предимство на тези минерални води е обстоятелството, че голяма част от тях отговарят и на изискванията за питейни води. Това ги прави търсени и желани.

II. Минералната вода от района на Казичене

Една интересна вода, която би могла да намери място за разнообразни цели е минералната вода от района на Казичене и Равно поле, която идва на повърхността в резултат на многобройни сондажи в района на селото и близките околности.

В находище Кaзичене-Равно поле” не е имало естествени термални извори преди провеждането на сондажните работи. То е открито и проучено с голяма степен на подробност през 1982, 1987 и 1993 г. Първият сондаж, разкриващ термоминерална вода в средно-горнотриаските седименти в района на Казичене е 14хг, завършен през м. април 1981. Впоследствие същият водоносен хоризонт се разкрива още от 13 сондажа. Водите на термоминералното находище се самоизливат от сондажите, а общият дебит на водоносния хоризонт е Q»11.5l/s. По химичен състав водите са хидрокарбонатно – сулфатни, натриево-калциеви с минерализация от 0.67 до 0.99g/l. Високата силициева концентрация (до 104mg/l) предполага връзка със силикатна среда в по-дълбоките нива на подложката, а сравнително високите концентрации на лития (до 1.26mg/l) и на волфрама (до 0.13mg/l), германия, галия и др. говорят за евентуално подхранване от магмени скали в подложката. Термалните води от силикатни скали (магмени и метаморфни) са обогатени с широка гама микрокомпоненти и специално със специфичната за тяхното формиране в дълбочинния високо температурен резервоар микрохимична парагенеза: Li, Rb, Cs, Ge, Ga, W, Mo, Be, V, He.

Газовият състав на водата от сондаж Р-1 показва, че свободният СО2, измерен на място е 99mg/l. Преобладаващият газ е азота, който е около 64 об.%. Хелиевото съдържание варира в широки граници, но за повечето сондажи то е между 700-900Ра.

Геотермални проявления има и в по-горе разположените неогенски отложения, които представляват вторичен колектор на термални води.

В района около Казичене водите на неогенския хоризонт се разкриват от 11 бр. сондажи. В района на Равно поле водите на хоризонта се разкриват от още два сондажа.

В основната част от находището около с. Казичене началните напори са били между 5 и 8m над терена при температура от 62 до 64°С. По химичен състав води­те в района на Казичене са високоалкални с рН до 9.7, хидрокарбонатно (и карбонатно)- натриеви с повишено сулфатно съдържание. Минерализацията варира между 0.25 и 0.37g/l, а метасилициевата киселина – от 35 до 80mg/l. Водата е сравнително обогатена с микрокомпоненти и специално с: В, Al, Ti, Mn, Fe, Zn, As, Sr в разтворено състояние. Според нашите данни разтвореният хелий е от 325Ра (С-28) до 430Ра (С-30).

В участъка на Равно поле водите са хидрокарбонатно- сулфатни, натриеви с минерализация от 0.6 до 0.75g/l. Метасилициевата киселина е от 45 до 64mg/l, а хелият от 602Ра до 817Ра (С-11в).

В газовия състав изцяло преобладава азотът, а СО2 е представен със слаби следи. В разтворените газове N2 e 95-98 об.%, а в спонтанните – 98-100 об.%.

След откриване на находището, сме изследвали физико-химичната характеристика на минералните води в района на Казичене и Равно поле. Като цяло водите имат много близкък състав и свойства. Водата е бистра, безцветна, без мирис, без утайка с общ дебит около 15 л/сек. Характеризира се като хипертермална, слабоминерализирана, хидрокарбонатно-сулфатна натриево-калциева, силициева и флуорна, без санитарно- химични признаци на замърсяване. Голямо предимство на минералната вода е ниското съдържание на флуорид, около 1.5мг/л. Водата съдържа високи концентрации метасилициева киселина – показател с определено антигеронтологично здравословно действие при пиене.

На пръв прочит концентрацията на натриеви йони в минералната вода от Казичене е значителна ( около 112мг/л). Обикновено за пиене се търсят минерални води с ниско съдържание на натриеви йони (до 20мг/л). Смята се, че при пиене се увеличава концентрацията на натриев хлорид в организма. Това обаче не е така при прием на минералната вода от Казичене, тъй като съдържанието на хлориди във водата е твърде ограничено и натриевите йони са представени главно под форма на натриев хидрокарбонат, а не под форма на натриев хлорид. Водата има постоянен състав през различните години, а бутилирана запазва своите показатели най-малко в продължение на два месеца. Минералната вода през различни периоди е съдържала различни концентрации на амониеви йони. Веднага трябва да отбележим, че тези наличия не се дължат на микробиологични замърсявания, а имат геогенен произход, т.е. не са вредни. Установявали сме и наличие на арсен. Ако подобни води се използват за пиене, арсенът може да бъде отстранен с разрешени методи от нашето и европейското законодателство. Ще отбележим, че в европейските страни това се практикува масово и е обикновена практика за водоналивните предприятия.

Високата температура на минералната вода е едно голямо нейно предимство с възможности за широко използване в различни сфери на стопанството.

III. Препоръки

Проучванията на минералната вода от Казичене дават основание тя да бъде препоръчана за използване в следните направления:

  1. Балнеология: изграждане на модерен спа център за лечение с възможности за провеждане на балнеология според съвременните изисквания (рехабилитационен център с открити и закрити водни басейни, с каскади от възможности за подводни масажи, вани, душове, сауни, модерна физикална терапия, лечебна гимнастика, диета, питейни павилиони и пр. и пр.).
  2. Водоналивна промишленост: Използване на минералната вода от някои сондажи след актуализиране на проучванията като натурална и газирана минерална вода. Досегашните изследвания показват, че тя отговаря на нормите на българската Наредба за бутилиране на натурални минерални води (приета с ПМС N178 от 23.07.2004) и изискванията на Директивата на ЕС (777/80 с изменения от 2003).
  3. За спортно-профилактични цели: изграждане на открити басейни за спортуване и профилактика с голф игрище, тенискорт, възможности за туризъм в Средна гора, селски туризъм в близките до водоизточниците села след основното им преустройство и др.
  4. Добив на енергия за бита: високата температура на водата при извиране (до 80оС) дава възможност топлината да се оползотвори като екологически чист източник на енергия за развитие на оранжериен център, ботаническа градина, битови цели и др.
  5. Близостта до София дава възможност за изграждане на селище с модерен научно-изследователски център за проучване на минералните води на страната в комбинация с някои от направените вече предложения. Такъв център у нас липсва. Този център би могъл да се изгради подобно на западни изследователски институции и да стане водещо звено не само в проучване на минералните води, но и на хранително – вкусовата промишленост – един център, от който страната се нуждае. (Имаме предвид опита на Германия в изграждане на Институт Фрезениус на 18 км. от Висбаден).

Много рядко има находища у нас, в които минерална вода може да се препоръча за използване в толкова разнообразни сфери (балнеология, водоналивна промишленост, добив на термална енергия). Това се дължи на природните дадености на района, отсъствието на характерни за страната нежелани микрокомпоненти (наличието на ниски концентрации флуорид е голямо предимство за минералната вода от Казичене) и подземната чистота на българската земя.

Основното в момента е да се реши на кое ще бъде даден приоритет и дали ще може да се намерят сили и средства, за да се превъзмогне лошото състояние на района в момента и близостта с не дотам екологично чистите околности.

За използване на една минерална вода са необходими специални процедури за нейното признаване на ниво Министерски съвет. Необходимо е, да се заяви желание за извършване на трикратни изследвания и издаване на сертификат чрез МОСВ. Не по-малко сложни и скъпи са процедурите и по признаване на водата като натурална минерална бутилирана вода в Европейския съюз.

По този и всички останали въпроси сме готови активно и компетентно да съдействаме.

III. Литература

1. Владева Л., Д. Костадинов. Български питейни минерални води, М § М, С., 1996

2. Владева Л., Д. Кръстева, Ю. Йорданов, Д. Костадинов. Справочник за българските курорти, 2000

3. Караколев Д., Л. Владева, Г.Загорски. Основи на балнеолечението, С., МФ, 1984

4. Костадинов Д., Д. Караколев, Л. Владева и др. Рационално използване на минералните води в България, КНИПИТУГА, 1980

5. Наредба на МЗ 14/87 за курортните ресурси, курортните местности и курортите, ДВ, бр.79/87 с допълнения от 1992, 1995

6. Наредба на МЗ 6/95 за бутилиране на натурални минерални води, ДВ бр.15, 1995, 2000

7. Deutscher Baedekalender, 1973-1975

8. Quentin K.-E. Ursprüngliche Reinheit – Anforderung und Kriterien nach der neuen Mineral- und Tafelwasser-Verordnung. Z. Wasser-Abwasserforsch., 1985, 15, S. 36-40

9. Richtlinie 777/80/EG, 1997 (Richtlinien des Rates zur Angleichung der Rechtsvorschriften der Mitgliedstaaten über die Gewinnung von und den Handel mit natürlichen Mineralwässern)

10. Verordnung über natürliches Mineralwasser, Quellwasser und Tafelwasser vom 1. August 1984 in der Fassung vom 5.12.1990, Deutschland

11.Jordanova – Vladeva Lilia, Dimitar Kostadinov. Bulgarische Mineralwasser, 2000

Advertisements

0 Responses to “Минерални води от района на Казичене”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s





%d bloggers like this: