Калолечебни ресурси на България

Увод

Когато преди повече от 35 години подскачах на един крак по стълбите на тогавашната Санаторно-курортна дирекция на бившия бул. „Толбухин“ 51 а, едва ли съм мислила, че минералните води ще бъдат моя любов, съдба, ежедневие. Независимо от многото желаещи, от 8. март 1965 г. бях назначена в Химическата лаборатория на Националния институт по курортология, физиотерапия и рехабилитация. Това стана след разпределение във Варна и Кърджали. Бях завършила Химико-технологичния Институт и имах задължения към социалистическата власт. В Кърджали с моя съпруг бяхме едни от “строителите на социализма” в Оловно-цинковия завод – много работа, много пари, само дето няма какво да купиш…Отначало работното ми място се намираше в центъра на София, а няколко години по-късно бяхме преместени в парка в „Овча Купел“, където, край минералните бани, се намираше Института. И това беше решаващо, защото имах невероятната възможност много да уча, много да работя и да асимилирам това, което толкова много ме интересуваше – минералните води и лечебната кал. Вечер, когато нямах други ангажименти, се прибирах за 10 минути безпроблемно през пл.“Славейков“ и така, ден след ден. Моите родители, мир на праха им, бяха поели изцяло грижата за едногодишното ми момиченце.

Първите години изучавах в колектив с колеги режима на калообразуване в крайморските езера- Шабленско, Тузленско, Поморийско, Варненско, Атанасовско. Постепенно тези задачи се разширяваха с изучаване и изследване на водоизточниците на многобройните минерални води по нашата земя. Това беше време на командировки, анализи, изучаване на пазара – истински или фалшиви са бутилираните води, има ли някакви промени след престояването им и ако да, значими ли са и пр. и пр.

Участия в конгреси и конференции, дебати по доклади, публикации, сериозна, много задълбочена подготовка. И днес е обикновена практика да се даде становище, което се съдържа в многобройните мои книги, монографии, ръководства.

През 1967 г. дойдоха и първите международни контакти – в Полша, Познан и Варшава. След това Москва, където имах много ползотворни срещи, колегиални разговори, активни участия през 1979, 1980, 1990 г.

Имах изключителния шанс да отида на специализация в Западна Германия. Това стана през 1972 г.в Института по химия на водите и балнеохимия в Мюнхен в продължение на малко повече от една година. Фондацията Александър фон Хумболдт, Бон, Бад Годесберг финансира през онези години много научни сътрудници. Независимо, че трябваше да се премине бариера от огромни формалности, тази специализация изигра съществена роля в моя живот и го промени основно. След демокрацията през 1989 г. бях отново в Мюнхен, за първи път в Институт Фрезениус, Таунусщайн, след това още няколко пъти, контакти и до днес. Много съм горда, че след първото ми посещение в ИНСТИТУТ ФРЕЗЕНИУС, през 1992 г., в Германия регистрирах с участие и на други колеги натуралната минерална вода „Девин Б-5“, която след няколко продължения на процедурите и до днес заема почетно място в Държавен вестник на Германия сред признатите за износ в Германия и Европейския съюз натурални минерални води. През 2000 г. в този списък влезе и минералната вода от Белово, известна като „Аква Дива“. Опитахме се да направим съшото и с някои други води, но за съжаление, поради финансови затруднения, процедурите не се финализираха.

Днес, благодаря на Всевишия, все още съм търсен и желан консултант. Помагам и мисля, че България е щастлива страна със своите минерални извори и калолечебни находища. Помагам и на моите великолепни деца, достатъчно порастнали вече, на моите скъпи внуци, за които съм една обичана баба.

За сведение на многото почитатели на балнеологичните ресурси в страната- читатели на този материал, ще отбележа, че никога не съм била партиен член, нито преди, нито сега, въпреки дълбоката ми подкрепа днес за демократичните промени в страната.

Благодаря на моето семейство, което търпеливо и с разбиране ме подкрепяше през изминалите години, на семействата на децата ми, благодаря на колегите с които деляхме „твърдия залък“, благодаря на моите приятели, с които и до днес останахме такива. Благодаря на моите родители, мир на праха им, които направиха много, за да измина този път.

В настоящия материал хвърлям светлина на дисертационните ми проучвания върху лечебната кал и торф в страната, перспективни главно за балнеолечение и непубликувани становища, с което се надявам да бъда полезна. Благодаря на всички колеги, с които работехме изключително активно в областта на характеристика и оценка на лечебната кал.

15.11.2005

Медицинска академия

Фармацевтичен факултет

Научен институт по курортология, физиотерапия и рехабилитация

ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД Сравнителни физико-химични проучвания на пелоидите (лечебна кал и торф) в НРБ с оглед приложението им в медицинската практикаЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА НАУЧНА СТЕПЕН “КАНДИДАТ НА ХИМИЧЕСКИТЕ НАУКИ”

на

инж. Лилия Владимирова Йорданова

Научен консултант: проф. д-р Милчо Дойнов

Официални рецензенти:ст. н. с. I ст. д-р Сийка Козарова и доц. ЛюбомирИлиев,

София, 1981

Дисертационният труд съдържа 205 страници стандартен машинописен текст, 35 фигури и приложение с 47 таблици.Библиографията обхваща 177 литературни източника, от които 68 на кирилица и 109 на латиница.

ВЪВЕДЕНИЕ

Прилагано в древността, лечението с пелоиди – лечебна кал и торф, и механизма на неговото лечебно въздействие върху организма е било обект на задълбочени и многостранни проучвания.Като част от от тези изследвания, основно място заемат физко-химичните, тъй като свойствата на лечебната кал и торф и въздействието им върху организма могат да бъдат разбрани правилно и насочени пълноценно само тогава, когато лечебният фактор бъде подробно изучен и дефиниран. Пелоидите представляват сложен комплекс от органични и неорганични съставки. Изградени са от течна фаза /вода и разтворени соли/, кристален скелет / карбонати,сулфати и фосфати на калция,магнезия и др./, и колоиден комплекс /окиси на желязото, алуминия и силиция, хуминови киселини, битумни фракции, хидротроилит, сяра/.Целият този комплекс от фактори определя физичните им свойства – тяхната водозадържаща способност, обем на утайка, степен на набъбване, които заедно с химичните съставки, оказват въздействие върху организма и обуславят физиолого – терапевтичната им ефективност.Една от основните характеристики на пелоидите е тяхното водно съдържание, което определя термичните им свойства, възможността им да поглъщат вода и да набъбват. рН и окислително – редукционният им потенциал играят важна роля при допир на пелоидите с кожата.Проблемът за преминаване на химически съставки през здравата кожа е съществен момент при обосноваване на химическия фактор при пелоидолечение. Такъв пример е преминаването на хидросулфидни и сулфатни йони като обосновка за терапевтичния ефект на лиманната кал при ставни заболявания. Между пелоидния слой и кожата настъпва активен йонен обмен. Сероводородът действа инхибиращо върху хиалоронидазата, магнезият има противовъзпалително действие и пр. Важен показател при органичните пелоиди е съдържанието на хуминови киселини и особено на водоразтворимата им форма, с тяхното бактерицидно, бактериостатично и противовъзпалитено действие. Нашата страна разполага със значителни запаси от лечебна кал, разположени в лагуннолиманните езера по Черноморското крайбрежие: Шабла, Русалка, Балчишка тузла, Варна, Поморие, Бургас. Във втрешността на страната са известни и се използват изворните калища в Марикостиново – Благоевградски окръг и Баня – Пловдивски окръг. Торфени находища у нас има в с. Байкал – Пернишки окръг, с. Добри Дол – Михайловградски окръг, Садово – Пловдивски окръг и др.Находищата с лечебна кал у нас са проучвани върху единични проби от П. Стоянов, В. Куситасева, Й. Меламед, Г. Задгорски и колектив. Физико-химични проучвания на торф, с оглед приложението му в медицинската практика, не са правени.

Цел на настоящите проучвания е да даде основна физико-химична характеристика на пелоидните ресурси у нас с подчертан акцент върху ингредиентите с физиолого-терапевтично действие. По този начин, като се степенуват и сравняват отделните находища, да бъде показана разликата между техните химически съставки и свойства, за изработване на диференцирани показания за пелоидолечение, каквито сега няма, респективно да се създаде научна основа за по-ефикасно използване на този мощен природолечебен фактор.Като се използва опита на първите изследователи у нас, богатата школа на съветските аналитици в областта на неорганичните пелоиди и задълбочените проучвания на специалистите от Полша, ГФР и ГДР, в разработката са поставени за решение следните основни задачи:

1. В областта на неорганичните пелоиди:

1.1. Чрез използване на съставките във водоразтоврима форма с физиолого-терапевтично действие, да се направи сравнителна физико-химична характеристика на съществуващия потенциален запас от неорганични пелоиди за целите на медицинската практика в следните находища по Черноморското крайбрежие: Шабла, Русалка, Балчишка тузла, Варна, Поморие, Бургас.

1.2. Да се проучи динамиката на някои променливи ингредиенти от лечебната кал в процеса на нейната експлоатация.1.3. Чрез изкуствено стимулиране на процесите на калообразуване да се проучат пътищата за подобряване на физико-химичните показатели на лечебната кал.

В областта на органичните пелоиди:

2.1. Физико-химична оценка на торфа у нас и преценка на възможностите за използване в медицинската практика.

2.2. Проучване на съдържанието на разтворени хуминови киселини при торфени процедури като критерии за оценка на тяхната ефективност.

2.3. Преценка на балнеохимичните качества на торфа по неговото пепелно съдържание.

СОБСТВЕНИ ПРОУЧВАНИЯ

1. Методи за анализ, вземане и подготовка на пробите за изследване Използваните методики са усвоени в съответните специализирани лаборатории за анализ на минералните води и пелоиди в ЦНИКФ – Москва, Института по балнеоклиматология и Фармацевтичния факултет в Познан – ПНР и Института по химия на водата и балеохимия в Мюнхен – ГФР. Използвани са разработените методики на В.И. Бахман, К.А. Овсянникова и А.Д. Вадковская, Д. Айхелсдьорфер, проф. Квентин, проф. Кусмаул и др. , както и наличната литература по въпроса. Пробите са вземани непосредствено от находищата или пунктовете, където се използва пелоида, в стъклени буркани, плътно напълнени, без въздух и езерна вода. Пробите са парафинирани и маркирани за времето и мястото на вземане, дълбочина и пр. При разработката, повърхностния слой се отстраняваше.

ОПИТНА ЧАСТ

1. Физико – химичната характеристика на лечебната кал като предпоставка за изработване на диференцирани показатели за лечение. За да бъде изяснен въпроса за различията на лечебната кал в Черноморските находища, бяха изследвани проби от находищата в Шабла, Русалка,Балчишка тузла, Варненско езеро, Поморийско и Атанасовско езеро край Бургас.

Наред с общите комплексни изследвания, акцентът бе поставен върху изучаване на физико-химичните показатели във водоразтворима форма, общото сероводородно съдържание на лечебната кал, комплекса от физични свойства, т.е. на всички онези показатели, които са важни при пелоидолечението.

Обработката на резултатите, взети през различните години и сезони, дава основание да бъде направено определено степенуване на нашите черноморски лагунно-лиманни калища, по следните поксзатели:

влагата, водозадържаща способност,обем на утайка, замърсеност, степен на набъбване и топлозадържащата способност.

Те са с най-високи стойности при лечебната кал от Поморийското езеро – черен слой и Русалка. Много добри показатели има лечебната кал от Поморийското езеро – сив слой, Варненското езеро и двата участъка на Атанасовското езеро. Значително по-ниски показатели имат пробите лечебна кал от Балчишка тузла и Шабла. Количеството на частичките, по-големи от 0.25мм, означени като замърсеност, са в незначителни количества във Варненското езеро. Ниска замърсеност има лечебната кал в черния слой на Поморийското езеро, северната част на Атанасовското езеро, сивия слой на Поморийското езеро и Русалка. Най-висока е замърсеността на лечебната кал от Шабленското езеро и Балчишка тузла. В нашите Черноморски езера, като цяло замърсеността на лечебната кал само в изолирани участъци надвишава 6-7%, което е особено благоприятно за директното използване на лечебната кал за процедури. В някои случаи, както е например в Поморийското езеро или в Шабленското, има цели райони с много високо съдържание на миди и пясъчни частички, поради което при използване на тези ресурси задължително изискване е предварителното пречистване. По отношение съдържанието на химически ингредиенти с доказано лечебно въздействие, обръщаме внимание на сероводородното съдържание.

Много високи концентрации на сероводород има лечебната кал от Шабленското езеро.Те са до 6 пъти по-високи от тези в останалите езера. Най-ниско сероводордно съдържание има лечебната кал от сивите слоеве на Поморийското езеро. Сравнително ниско сероводородно съдържание има и лечебната кал от Балчишка тузла. Междинно положение заема лечебната кал от находищата във Варненското езеро, Атанасовското езеро, черния слой на Поморийското езеро и Русалка.Тези резултати дават възможност да се диференцират показанията за лечение според сероводородното съдържание на лечебната кал,така, както се прави това при сулфидните минерални води.Общото съдържание на разтворени соли в течните фази на лечебната кал определят също така една кал като повече или по-малко лечебна, тъй като дифузията през кожата на отделните йони, както и образуването на “солеви плащ”, става на базата на разтворените химически съставки.

С най-висока минерализация на течната фаза е лечебната кал от северния участък на Атанасовското езеро, Балчишката тузла, както и от сивия слой на Поморийското езеро, където минерализацията се движи между 75 и 54 г/кг .Ниска минерализация,близка до състава на морската вода, има течната фаза на лечебната кал от Варненското езеро.При степенуване на отделните химически съставки в течните фази на различните находища, резултатите са следните:

Много високо сулфатно съдържание има течната фаза на лечебната кал от Балчишката тузла – 8 г/кг. Високо е сулфатното съдържание на течните фази на лечебната кал от двата участъка на Атанасовското езеро, сивия слой на Поморийското езеро и Русалка. Незначително сулфатно съдържание в разтворима форма има течната фаза на Варненското езеро и Шабла.

Значителни концентрации на магнезиеви йони има в течната фаза на лечебната кал от северния участък на Атанасовското езеро, сивия слой на Поморийското езеро, Атанасовското езеро – юг и Балчишката тузла. Сравнително по-ниска е концентрацията им в течните фази на Русалка и Поморийското езеро. Незначително съдържание на магнезий има течната фаза на варненската кал.Най-висока концентрация на хлориди има в течната фаза на лечебната кал от Атанасовското езеро, Балчишка тузла и сивия слой на Поморийското езеро, а най-ниска – във варненската кал, където концентрацията им е близка до тази в морската вода,така,както и тяхната минерализация. Останалите течни фази имат концентрация на хлориди между 16 и 22 г/кг.Високи концентрации на бромиди има течната фаза на лечебната кал от Атанасовското езеро – северен и южен участък и Балчишка тузла. Варненската течна фаза е най-бедна на бромидни йони. Физико-химичните показатели показват, че лечебните калища в отделните находища са твърде различни. Според К. Е. Квентин, В.И. Бахман и др., лечебната кал може да бъде прилагана в балнеологията когато нейните показатели се движат в следните граници:

Влага – 40 – 77%

Замърсеност – до 7%

Топлоемкост – 0.76 – 0.91 калории

Обем на утайка – 1.5 – 3.0 см3

Водозадържаща способност – 60 – 200 г/100 г суха кал

Органика – 1 – 5%

Относително тегло – 1.2 – 1.6

Според тези най-общи изисквания, данните от проведените изследвания, показват, че нашите лагунно-лиманни калища имат много добри показатели за балнеолечение. Ако, обаче, към оценката се подходи от гледна точка на съвременните схващания за пелоидолечението като комплексно действие, съчетаващо физични, термични и химични фактори върху организма, при което съществено място се отделя на редица съставки във водоразтворима форма, то съгласно получените резултати, по съдържание на редица химически ингредиенти, лечебните лагунно-лиманни находища у нас могат да бъдат систематизирани в следните групи:

1. По сероводородно съдържание: 1.1. Силно сулфидни – над 1.5 г/кг общ сероводород /Шабленска лечебна кал/1.2. Средно сулфидни – 0.6 до 1.5 г общ сероводород на кг натурална кал /Варненско езеро, Атанасовско езеро – северен и южен участък, Поморийско езеро – черен слой, Русалка, Балчишка тузла/.1.3. Слабо сулфидни – до 0.6 г общ сероводород на кг натурална кал /Поморийско езеро – сив слой/.

2. По минерализация на течната фаза:

2.1. Ниско минерализирани – до 15 г/кг /лечебната кал Варна/.

2.2. Средно минерализирани – от 15 до 35 г/кг /лечебната кал от Поморийското езеро – черен слой и Шабла/.

2.3. Високо минерализирани – над 35 г/кг /лечебната кал от Поморийското езеро – сив слой, Балчишка тузла и Атанасовско езеро – север/.

3. Според съдържанието на отделните съставки в течните фази на лечебната кал:

3.1. Лечебна кал, съдържаща значителни количества магнезиеви йони във водоразтворима форма – над 2.0 г/кг /лечебната кал от Поморийското езеро – сив слой, Атанасовското езеро – северен и южен участък, Шабла, Балчишка тузла/.

3.2. Лечебна кал с високо съдържание на сулфатни йони – над 3.0 г/кг /лечебната кал от Поморийското езеро – сив слой, Атанасовско езеро – северен и южен участък, Балчишка тузла/.

3.3. Лечебна кал с високо съдържание на хлоридни йони – над 20 г/кг /лечебната кал от Атанасовското езеро – северен и южен участък, Балчишка тузла, Поморийско езеро – сив слой, Русалка/.

3.4. Лечебна кал с високо съдържание на натриеви йони във водоразтворима форма – над 15 г/кг /лечебната кал от Балчишка тузла, Поморийско езеро – сив слой/.

3.5. Лечебна кал с високо съдържание на калциеви йони – над 1.0 г/кг /лечебната кал от Балчишка тузла/.Направената от нас физико-химична диференциация на лечебната кал в отделните находища дава възможност за научно-обоснована прогноза за изработване на показанията при пелоидолечение според ефективните химически фактори – съдържание на сероводород, минерализация на течната фаза, разтворими сулфати, магнезий, калций и др.,за по-пълно и рационално използване на този мощен природен фактор.

2.Аналогизиране на нашите лечебни калища с лечебната кал в други страниПознаването на физико-химичната характеристика на лечебната кал в крайморските ни находища дава възможност да се стравнят техните най-общим свойства и показатели с тези на лечебната кал в други страни,да се сравнят качествата на прилаганите ресурси и да се търси аналогия в начина на тяхното съхранение,приложение и рационално използване. Изучаването на лечебните калища по Черноморското крайбрежие у нас дава възможност да се потърсят най-близките по своя физико-химичен състав лечебни калища в Русия и да се даде отговор на въпроса: пълноценни ли са нашите лагунно-лиманни калонаходища, могат ли да се използват ефективно в балнеологията, оптимален ли е режимът на калообразуване в тях. Детайлният анализ за калолечебните ресурси показва, че лечебната кал в нашите черноморски находища има високи качества за пълноценна балнеотерапия. Високото водно съдържание на нашите пелоидни ресурси, концентрацията на сероводорода и минерализацията на течните фази нареждат нашите ресурси до най-добрите калища, които се използват широко в такива известни калолечебни курорти като Хаджибей, Саки, Евпатория, крайморските езера в Германия и др.

3.Проследяване на някои физико-химични показатели при транспорт и апликации с лиманна кал.

Известно е,че сероводородното съдържание в лечебната кал е съществен балнеотерапевтичен фактор, който влияе върху някои ензимни системи, изменението, на които е съществено в хода на лечебния процес. Концентрацията на сероводорода и измененията и в хода на технологичния цикъл на добиване и използване на лечебната кал бе предмет на продължителни и задълбочени проучвания. Едновременно с това са изучавани някои пряко свързани с него величини като окислително – редукционния потенциал, минерализация, влага и др. Изследванията са систематирзирани в две направления.

A. Проследяване на промените,които настъпват при транспортиране на лечебната кал.

B. Проследяване на промените,които настъпват в хода на лечебния процес.

А.Проследяване на промените,които настъпват при транспортиране на лечебната кал.

Изследвани са 19 проби лечебна кал от Варненското езеро, взети и пренесени в Химическата лаборатория на НИКФР в затворени съдове, в срок от 24 часа. Изследвани са и 46 партиди лечебна кал, транспортирани от Варненското езеро за калолечебно отделение на НИКФР – София. Тези проби са проучвани по следните показатели:

· окислително-редукционенпотенциал,

· сероводород,

· минерализация на течната фаза и концентрация на йони в нея.

Отчитаме статистически достоверните различия в окислително-редукционния потенциал и сероводородното съдържание.Тъй като окислително-редукционният потенциал е сумарна величина, определяща общото физико-химично състояние на системата, намираща се във физико-химично равновесие, вниманието ни бе насочено върху анализа на тези данни. Сероводородът е фактор, който пряко влияе върху окислително-редукционния потенциал. При съприкосновение с кислорода на въздуха, окислението на свободния сероводород до елементарна сяра води до нарастване на окислително-редукционния потенциал, поради създаване на окислителни условия в находището. Затова беше потърсена връзка между сероводородното съдържание и окислително – редукционния потенциал с метода на корелационния анализ. Корелационният коефициент между тези две величини е r = 0.908 и показва, че между тях има много голяма корелационна зависимост. Установяването на тази връзка между общия сероводород и окислително-редукционния потенциал при прясно извадена кал от езерото, ни даде възможност да бъде охарактеризирана лечебната кал с помощта на окислително-редукционния потенциал, по който да се съди за количеството на сероводорода. За балнеологични цели тази преценка е бърза и ефективна и може да се използва като предварителен контрол на лечебната кал в едно балнеологично заведение.

Б.Проследяване на промените,които настъпват в хода на лечебния процес

При извършване на една балнеологична процедура, важна предпоставка за нейния терапевтичен ефект, е запазване на свойствата на лечебния феномен. С оглед установяването главно на измененията в химическите ингредиенти, бяха проведени проучвания за постоянството на прилагания фактор през време на балнеологичната процедура. Изследванията бяха разделени на три групи, поради различното времетраене на процедурите:

a) Физико-химични проучвания при продължителност на процедурата 20 минути

b) Физико-химични проучвания при продължителност на процедурата 30 минути

c) Физико-химични проучвания при продължителност на процедурата 60 минути

Данните от анализа показват, че няма статистически достоверни изменения преди и след процедурите в продължение на 20 минути при следните показатели: влага, относително тегло, общ сероводород, окислително-редукционен потенциал, състав на течната фаза. При продължителност на процедурите до 30 минути има статистически достоверни изменения в сероводорода, а при 60 минутна процедура изменения настъпват и във влагата. При увеличаване на продължителността на процедурите, измененията, които настъпват не засягат целия комлекс от химически фактори със значимост за терапеветичната ефективност, което трябва да се има предвид в хода на лечебния процес.

4.Изучаване и насочване на физико-химичните процеси, които протичат в лечебната кал, с цел стимулиране процесите на калообразуване.При изучаване на основните физиолого-терапевтични показатели на крайморските лагунно-лиманни калонаходища бе установено, че в някои от тях, независимо от съществуващите сравнително благоприятни условия, качествата на утаечния продукт не дават основание да бъде причислен към най-добрите калолечебни ресурси у нас. Напр. сивият слой на Поморийското езеро, независимо от добрия строеж на калта, високата минерализация на течната фаза и богатата и качествена и количествена характеристика, не се ползва за лечебни цели, поради ниското съдържание на сероводород. Процесите на пелоидогенеза в тези слоеве не протичат до образуване на сероводород или протичат в незначителна степен, поради бедното съдържание на органичен материал. Известно е,че процесите на пелоидогенезата са свързани с реакцията, която протича по схемата:

SO4 + 2C + 2 H2O = H2S + 2HCO3

Реакцията протича при наличие на сулфатредуциращи микроорганизми. Една основна задача беше:

ЧРЕЗ ВНАСЯНЕ НА ОРГАНИЧЕН МАТЕРИАЛ КАТО ЕНЕРГИЕН ИЗТОЧНИК, ДА СЕ НАМЕРИ НАЧИН ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА СЕРОВОДОРОДНОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА СИВИЯ СЛОЙ ЛЕЧЕБНА КАЛ ОТ ПОМОРИЙСКОТО ЕЗЕРО.

Експериментите бяха заложени в извънезерни условия по следната схема:

I опитна серия- с 5% райграс

Проба No1 Проба No 2 Проба No3 Проба No4 с минерализация между 50.7 г/кг и 80.5 г/кг

II опитна серия- без райграс

Проба No1 Проба No2 Проба No3 Проба No4С минерализация между 45.8 г/кг и 81.9 г/кг. Опитите са проведени в продължение на 18 месеца.

Пробите са изследвани по следните показатели: рН, окислително-редукционен потенциал, общ сероводород, органични компоненти, водозадържаща способност, както и съдържание на химически съставки в течните фази. Получените резултатите позволяват да се направят следните обобщени изводи:

· Нарастването на концентрацията на рапата до 6.50 Ве’ при внесена органична материя под форма на люцерна / 5% по отношение на основната маса/ води до най-благоприятно протичане на физико – химичните процеси, при което се достига максимално нарастване на сероводородното съдържание до 2.0 г/кг натурална кал / проба 3 II/.

· Повишаване на концентрацията на рапата над 6.50 Ве’ не води до по-силно активиране на процесите на пелоидогензезата, респективно до по-голямо увеличение на сероводородното съдържание /проба 4 II/. Установи се, че нарастването на сероводородното съдържание е свързано с намаляване на сулфатните йони в течната фаза на калта и нарастване на хидрокарбонатните йони, което е обусловено от активизиране на процесите на сулфатредукция. При това не се достига до изчерпване на сулфатния резерв в лечебната кал, което е особено полезно за практиката, тъй като на сулфатните йони във водоразтворима форма се разчита в процеса на лечение. Получената лечебна кал бе подложена на експериментални проучвания за изпитване на бактерицидна активност на кожата на зайци и показа добри резултати.

5.Физико-химична характеристика на ресурсите от торф у нас, с оглед приложението им в медицинската практика

Торфът у нас има ограничено приложение в балнеологичната практика. Физико-химични проучвания с оглед медицинско приложение на торфа сме направили за първи път през 1968 год. Резултатите от изследването на находищата Байкал, Садово и Добри Дол показват, че качествата на нашия торф са добри. Той се характеризира като низинен – Байкал и Садово, и землист – Добри Дол, с високо съдържание на неорганични съставки. По съдържанието на общи хуминови киселини /ХК/, торфът от Байкал е на първо място. При него има и най-високо съдържание на разтворени ХК. Битумните фракции цъщо имат най-високо съдържание в торф от Байкал, следван от торф от Садово и Добри Дол.Тъй като при оценка на ефективността на торфени процедури съдържанието на ХК във водоразтворима форма играе съществена роля, в дисертацията е проучено тяхното количество. В достъпната литература методите за определяне на ХК зависят от избора на стандарт и не могат да бъдат прилагани за определяне на ниски концентрации, каквито могат да се очакват в течната фаза на подготвен за процедури торф. Затова следващата задача на дисертационната разработка бе да се разработи микротегловен метод за определяне на хуминови киселини в течна фаза на торф. Разработеният микротегловен метод за определяне на хуминови киселини може да бъде илюстриран със следната схема: разтваряне в алкална среда, филтруване и утаяване със солна киселина. За първи път бе определено,че количеството на разтворените ХК в течната фаза на торф варира между 2 и 12 мг/л. Това е първата количествена оценка на този съществен балнеологичен показател. Освен това, прилагането на този метод даде възможност да се установи количественото превалиране на разтворените ХК в течната фаза при торфени апликации, в сравнение с торфени вани, което има значение при преценка на ефективността на балнеологичната процедура в зависимост от активния химически фактор.Тъй като разтворените ХК, наред с термичния фактор, са една от занчимите физиолого- терапевтични съставки при торфени процедури, проучихме тяхното количество в торф от нашите находища. Наред с изследването на ХК, беше определено и съдържанието на разтворен органичен въглерод, в течните фази на торф за апликации. Обект на разработка бяха пробите торф от нашите находища Байкал,Садово и Добри Дол. От всяка проба се приготвяше торф с нормална консистенция, при обикновена температура, 42 и 600 С. След отделяне на течните фази чрез центрофугиране, се определяше количеството на органичен въглерод и ХК. Органичният въглерод беше определян с помощта на апарат инфрачервен анализатор, на принципа на каталитично окисление до въглероден диоксид. Апаратът е производство на фирмата “Maihak”. Данните от изследванията показват, че съдържанието на разтворените органични въглеродни съставки с нарастване на температурата се увеличава. Като се приложи метода за микротегловно определяне на ХК в разтворите, бе установено, че с нарастване на температурата расте и количеството на разтворените ХК в течните фази . За отбелязване е, че разтворените ХК са само една малка част от общото количество органични съединения, които се намират в течните фази на торф за апликации. Нарастването на съдържанието на разтворените ХК и съставки, в които има органичен въглерод, с температурата има важно практическо значение. За увеличаване на ефективността на процедурите благоприятно е нарастване на температурата на сместа преди апликации за допълнително разтваряне на ХК и органичните съставки. При наличие в торфа на свободни ХК с нарастване на температурата става неколкократно нарастване на разтворените ХК в течните фази, в сравнение с торфа, в който съдържанието на свободни ХК е ниско. Следователно, възоснова на твърдението за значението на разтворените ХК и тяхното физиолого-терапевтично въздействие, може да се прогнозира по-висока ефективност на процедури с торф от Байкал и Садово, в сравнение с торф от Добри Дол. При торф от Добри Дол количеството на разтворените ХК е ниско и това е причина химическите активната компонента при апликации или вани да има по-малко въздействие. При торф от Добри Дол може да се очаква повече въздействие на физическите фактори.

6.Използване на метода на корелационния анализ за оценка на балнеологичните запаси от торф по тяхното пепелно съдържание. Опитът придобит от изследване на пелоидните ресурси показва,че между отделните ингредиенти съществуват известни зависимости. Като се базирахме на предпоставката, че при охарактеризиране на едно торфено находище като подходящо за балнеологично използване съществени показатели са съдържанието на ХК, влага, обем на утайка, водозадържаща способност, проучихме и зависимостите зависимостите между тях. Проучванията се проведоха върху 19 проби торф от находище Садово по следните показатели:влага, водозадържаща способност, относително тегло, обем на утайка, степен на набъбване, частички над 0.25 мм, хуминови киселини/ХК/, рН. Маркировката на находището и вземането на пробите бе извършено от сътрудници на комитета по геология. За интерпретирането на получените резултати беше използван метода на линейната регресия, като регресионните коефициенти бяха определени по метода на най-малките квадрати. Корелационните коефициенти за сравняваните в дисертацията величини, са показани и показват, че:

· корелационният коефициент между пепелното съдържание и ХК е 0.909;

· между пепелното съдържание и водозадържащата способност е 0.920;

· между пепелното съдържание и обема на утайката е 0.764;

· между пепелното съдържание и влагата е 0.894.

Намерените корелационни зависимости между пепелното съдържание и останалите величини имат голямо практическо значение, тъй като при опробване на находищата е достатъчно да се знае само пепелното съдържание, което е един от показателите, включени в отрасловата нормала за опробване на торф на селскостопански нужди. Пепелта се определя във всички лаборатории, които анализират торф. След като се знаят корелационните коефициенти, математически може да бъде определен интересуващият ни показател. Въз основа на повече от 500 анализа за пепел, находището край град Садово, след намиране на корелационните коефициенти, беше разделено на 3 групи.

1. Торф с пепелно съдържание под 35% Този торф,според възприетите норми, отговаря на висококачествен торф за медицинско приложение при следните показатели:

Влага – над 65%.

Водозадържаща способност – над 500 г/100г сух торф.

Хуминови киселини – 15% /спрямо сух торф/.

Обем на утайка – над 7 мм/100 г сух торф.

2. Торф с пепелно съдържание под 70%

Този торф има по-ниски показатели, но може да намери приложение в балнеологичната практика или да бъде резервиран като перспективен източник. Той има следните показатели:

Влага – над 50%

Водозадържаща способност – над 200 г / 100 г сух торф

Обем на утайка – над 4 мл / 100 г сух торф

Хуминови киселини – над 10%

3. Торф, глини и пръст с пепелно съдържание над 70%

Този торф няма значение за балнеологичната практика.

Направените проучвания дават възможност при пресмятане на промишлените запаси от торф находището край град Садово да се обособи в три зони, според пепелното съдържание на отделните проби. Това дава обща оценка на находището, според стойностите на корелационни коефициенти между пепелното съдържание и останалите, съществени за балнеологичното приложение на торфа, величини.

ИЗВОДИ

1 Направено е степенуване на лагунно-лиманните лечебни калища по черноморското крайбрежие, с оглед на физиолого-терапевтичните ингредиенти,които имат значимост за медицинската практика,за обосноваване на научните показания за калолечение според преобладаващите химически съставки.По съдържанието на сероводород,минерализация на течната фаза и количеството на сулфати, магнезий, калций, хлоридий, натрий, а също така и по общия комплекс от фактори, определящи физичните показатели на лечебната кал, може да бъде степенуване въздействието и като специфична терапия.

2 За получаване на високоефективна лечебна кал с повишено сероводородно съдържание,е изучен режимът на калообразуване при добавка на органична материя и различна концентрация на рапата. Получен е лечебен продукт с високо сероводородно съдържание и добри бактерицидни свойства, изпитани експериментално.

3 Направена е аналогизация между нашите и други находища с лечебна кал. По общите показатели е доказано,че лечебната кал у нас има много добри физико-химични показатели за една пълноценна балнеотерапия.

4 Установено е със статистическа достоверност, че през време на калолечебната процедура лечебната кал не променя своите физико-химични показатели и може да бъде прилагана в продължителност до 60 минути като пълноценен фактор.

5 Установена е корелационна зависимост между сероводорода и окислително – редукционния потенциал при прясно извадена лечебна кал, която дава възможност за преценка на лечебната кал само по сотйността на нейния окислително-редукционен потенциал.

6 Въз основа на извършените за първи път у нас физико-хмични анализи на торф, бе направена систематизация на тяхното балнеологично използване и бе преценено, че торфът от находищата Байкал, Садово и Добри Дол може да намери своето място като балнеологична суровина.

7 Създаден е микротегловен метод за определяне на количестовто на разтворените хуминови киселини при торфена процедура като важен критерий за оценка на нейната ефективност. Установено е, че торфената апликация предлага по-голямо количество разтворени хуминови киселини, в сравнение с торфената вана. По този начин е доказана по-голямата ефективност на класическата торфена апликация.

8 Установено е, че количеството на разтворените хуминови киселини и органичния въглерод нараства с увеличение на температурата и зависи от първоначалното количество на разтворени и общи хуминови киселини в торфа. По този начин е прогнозирана по-високата физиолого-терапевтична активност на торфа от Байкал, в сравнение с този от Садово и Добри Дол.

9 Използван е методът на корелационния анализ за опробване на торф. Установено е,че след извеждане на корелационните коефициенти, пепелното съдържание на едно находище може да даде възможност за охарактеризиране на торфения лагер, с оглед приложението на торфа за медицински цели.

Публикации във връзка с дисертацията

1. Владева Л.,Т. Гигова. Върху някои физико-химични показатели на Поморийската кал. Бюлетин по курортология, физиотерапия и ЛФК, 1966, 4, 54 – 58.

2. Владева – Йорданова Л,Р.Янчева – Бенвенисти, Г.Загорски, Т.Гигова. Физико – химични проучвания на Поморийското калонаходище. Бюлетин по курортология, физиотерапия и ЛФК, 1967, 3- 4, 67-69

3. Владева Л., Т.Стоянов.Физико-химични проучвания на калните вулкани край с. Странско. Бюлетин по курортология,физиотерапия и ЛФК,1970, 2, 137 – 143

4. Стоянов Т., Л. Владева. Физико-химични проучвания върху някои наши торфонаходища с оглед приложение на торфа за медицински цели. Научни трудове на НИИКФ. т. XI C., 1971, 33-38

5. Иванова В., С. Козарова, Л. Владева, Т. Стоянов, Д. Кочанков. Проучване на микрофлората и физико-химичната характеристика на лечебната кал от Баня – Карловско, с оглед използването и като лечебен фактор. Научни трудове на НИИКФ. т. XII, C., 1972,19-25

6. Владева Л. Физико-химия на лечебните калища и торф. Бюлетин по курортология,физиотерапия и ЛФК, 1972, 2, 106 – 110

7. Стоянов Т., С. Козарова, Л. Владева, В. Иванова. Изпитване бактерицидната активност на кожата на зайци, третирани с лечебна кал. Курортология и физиотерапия, 1974,3, 129 – 132

8. Владева Л. Физико-химическа характеристика на пелоидите в НРБ. В “Български курорти”, С., 1976, 275 – 298

9. Владева Л. Нови изследвания на физико-химичната характеристика на лечебната кал от Варненското езеро. Бюлетин по курортология, физиотерапия и ЛФК, 1977, 2, 51-55

10. Владева Л., Д. Кръстева. Получаване на хуминови киселини от пелоиди и възможности за лечение на дегенеративни ставни заболявания. Бюлетин по курортология,физиотерапия и ЛФК,1977,4, 88-91

11. Jordanova L., D. Eichelsdorfer.Die Bestimmung wassergeloster Huminsauren asl Bewertungskriterium der Moorbader. Heilbad und Kurort, 1974, 5, 158 – 165

12. Krasteva D., L.Vladeva. De l’effeкt du facteur chimique dans le traitement des affections arthro – rhеumatismales. XVII Congres International de thalassotherapie,1979, 406 – 409.

ФИЗИКО-ХИМИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА И ОЦЕНКА НАКАЛОЛЕЧЕБНИТЕ РЕСУРСИ ОТ ЕЗЕРАТА ПОЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ РУСАЛКА, ТУЗЛА,ВАРНА, ШАБЛА (РЕЗЮМЕ)

Ст.н.с. д-р инж. Л. Владева

Българското Черноморско крайбрежие има едно уникално природно богатство – разнообразие от ценна, с доказано терапевтично действие лечебна кал. Създавана в продължение на хилядолетия, лагунно-лиманната кал е едно от най-старите средства, утвърдено по емпирия, а в последните десетилетия и с модерни методи за лечение в балнеологията. Като част от общата научно-изследователска и приложна дейност по изясняване механизма на действие, физико-химичните проучвания заемат съществено място. Наличието на едни или други съставки в разтворима форма обуславя химическия фактор при комплексното калолечение. Схемата на физико-химичните проучвания е сложна и продължителна. При проведените многогодишни наблюдения на калта от крайморските езера у нас, сме използвали методите и схемите за анализ, усвоен в специализираните лаборатории на НЦФЛР в Москва, фармацевтичния институт в Познан, Полша, Института по химия на водите и балнеохимия в Мюнхен, Германия, както и разработени от нас схеми за анализ и специализираната литература по въпроса. Съществени за ефективно провеждане на балнеолечението са следните показатели на лечебната кал:

· Влага или водно съдържание на калта, което има основно влияние върху останалите физични показатели и определя консистенцията на калта.

· Относителна маса – показател за натиска на калта върху тялото и периферното кръвообращение, определен чрез теглото на проба кал и същото количество вода

· Водозадържаща способност – показател, който показва какво количество вода може да задържи калта в продължение на 14 дни

· Обем на утайка – показател за възможността на суха кал да увеличава обема си

· Степен на набъбване – показател за сравняване набъбването на влажна и суха кал· Топлоемкост – количеството топлина, необходимо за увеличаване температурата на калта с 1 градус, изчислено в джаули

· 3амърсеност дефинираме като механични примеси с големина на частички над 0.25 мм

· Общ сероводород – свързан и разтворен сероводород, който има значимо отношение към процесите на пелоидогенеза и лечение. Съединението му с желязото или т.н. хидротроилит е една от лечебните съставки на калта, която придава черния й цвят.

· Органичен въглерод и органичен азот са показатели за наличието на хуминови киселини, битуми, дискутираните хормоноподобни вещества и др. Лечебната кал е изградена от:

· Течна фаза – воден разтвор на соли, който запълва порите и пространствата в калта

· Кристален скелет – силикатна част (глинести и пясъчни частици) и калциеви магнезиеви соли

· Колоиден комплекс – железни и алуминиеви съединения, алумосиликати, железен хидросулфид (хидротроилит) и др.

Изучаване на качествата и свойствата на Черноморската лечебна кал е била една от основните наши изследователски задачи, а натрупаните познания за нейния физико-химичния състав е резултат от дългогодишните ни творчески търсения.Огромната информация, натрупана върху научно-приложните разработки върху Черноморските находища през годините, е в следните насоки:

· Физико-химични проучвания на проби лечебна кал и рапи от езерата

· Обобщения и корелационни връзки между значими величини и процеси, свързани с образуване на лечебната кал (пелоидогенеза) с оглед възможности за контрол на езерата

· Актуализирани проучвания на проби от различни пунктове на находищата· Проучвания върху пакетирана лечебна кал и възможности за нейното използване в извънкурортни условия и др.

· Регенерация на лечебната калПроучванията на калолечебните езера по Черноморското крайбрежие, както и опита ни върху анализи на подобни ресурси в чужбина – Куба, Йемен, Гърция, Либия, са докладвани от нас на научни форуми у нас и в чужбина, което отразяваме в литературата.Основните физико-химични показатели и свойства на лечебната кал от езерата Русалка, Шабла, Балчишка тузла, Варна, Поморийско и Атанасовско представяме в обобщен вид по находища:

ЛЕЧЕБНА КАЛ ОТ ЕЗЕРОТО РУСАЛКА

Общи запаси като балнеолечебен ресурс: 28 490 тонаОбект на продължителни и задълбочени физико-химични проучвания през периодите:

· 1958 г. от В. Куситасева и Й.Меламед върху две проби

· 1973 – 1979 г. от Л. Владева, Р. Янчева, Г. Загорски върху около 19 проби

· 1990-1991 г. от Л. Владева върху 36 проби

Лечебната кал от Русалка е от кафява до черна, мазна, с едрозърнести частици в никои от участъците, със силен мирис на сероводород и структура от кремоподобна до влакнеста. В отделни участъци механични частици правят калта нехомогенна и е наложително при използването й отстраняване на тези примеси, които имат различна степен на топлопредаване, в сравнение с калта. Физичните показатели на лечебната кал като влага, водозадържаща способност, обем на утайка, степен на набъбване, топлопредаване са много благоприятни. Замърсеността с миди, пясъчни частички и др. с големина до 0.25 мм достига 6-8 %. Като цяло лечебната кал има най-висока органика, съответно и влага, което следва да има влияние върху показанията на лечение. Течните фази са хлоридно-натриеви с минерализация, която зависи от оводняването на езерото и годишния сезон, начина на вземане на проби и др. Стойността на разтворените соли в течната фаза на калта достига до 55 г/кг., а средната минерализация е около 37 г/кг. Значителната концентрация на сулфатни йони – около 3 г/кг дават възможност за активно протичане на процеси на сулфатредукция.Рапите са близки по характер до състава на морската вода, която захранва езерото, а солевата им концентрация варира от 14 г/кг до 107 г/кг в зависимост от сезона и мястото на вземане на пробите. Средните стойности през 1988/1989 г се колебаят от около 21 г/кг (през пролетта) до 58 г/кг (през лятото) – силно повлияни от сезонните валежи и температурите. Лечебната кал от езерото Русалка според нашите проучвания и класификации спада към високо минерализираните (над 35 г/кг), средно сулфидните, със значимо съдържание на хлориди, сулфати и магнезий в разтворим вид. Лечебната кал е с добри физични и физико-механични показатели. В определени райони калта има значими механични онечиствания, които трябва да бъдат отстранени, преди калта да се използва за балнеолечение. На територията на курортен комплекс Русалка се намира и термалната сулфидната хлоридно-сулфатна натриева минерална вода, със сравнително високи концентрации на калциеви и магнезиеви йони и доказана лечебна ефективност. Минералната вода и лечебната кал могат да се допълват при лечение на редица хронични заболявания.

ЛЕЧЕБНА КАЛ ОТ ЕЗЕРОТО ШАБЛА Общи запаси като балнеолечебен ресурс: 235 000 тонаОбект на продължителни и задълбочени физико-химични проучвания през периодите

· 1958 г. от В. Куситасева и Й.Меламед върху една проба

· 1967 – 1970 г. от Л. Владева, Р. Янчева, Г. Загорски върху около 40 проби

· 1990-1991 г. от Л. Владева върху 26 проби лечебна кал и 55 проби рапи

Калта е черна, мазна, фина на пипане, с много силен мирис на сероводород и кремоподобна структура. В отделни участъци, недалеч от района с плажа, механичните частици правят калта нехомогенна и е наложително при използването й отстраняване на тези примеси, които имат различна степен на топлопредаване, в сравнение с калта. Физичните показатели на лечебната кал като влага, водозадържаща способност, обем на утайка, степен на набъбване, топлопредаване са изключително благоприятни за
балнеолечение. Замърсеността с миди, пясъчни частички и др. с големина до 0.25 мм не надвишават 3-4 % и не са типични за цялото находище.
Течните фази са хлоридно-натриеви с минерализация, която зависи от оводняването на езерото. Имало е периоди, когато цялото езеро е било покрито с килим от водорасли.След внасяне на минерализирана сулфидна вода от сондаж 134 х в езерото, условията на калообразуване бяха променени и стана известно опресняване на калта – количеството на разтворените минерални вещества в течната фаза намаляха, което като цяло не се отрази негативно върху качествата на калта. Стойността на разтворените соли в течната фаза на калта през различните периоди е достигала до 51 г/кг., а средната минерализация е около 27 г/кг. Сравнително ниската концентрация на сулфатни йони – около 0.6 г/кг дават възможност за активно протичане на процеси на сулфатредукция. Рапите са близки по състав до морската вода, която захранва езерото, а солевата им концентрация варира от 14 г/кг до 108 г/кг в зависимост от сезона и мястото на вземане на пробите, подхранването с минерална вода и др. Средните стойности през 1988/1989 г се колебаят около 21 г/кг (през пролетта) до 58 г/кг (през лятото)- силно повлияни от валежите и температурите на изпарение на езерото. Лечебната кал от езерото Шабла, според нашите проучвания и класификации, спада към средно минерализираните (15 – 35 г/кг), силно сулфидните, със значимо съдържание на хлориди, сулфати и магнезий в разтворим вид. Лечебната кал е с много добри физични и физико-механични показатели. В определени райони калта има значими механични онечиствания, които трябва да бъдат отстранени, преди калта да се използва за балнеолечение.Лечебната кал от Шабла се намира и продуцира в едно езеро, далеч от промишлени зони, което обуславя отсъствие на тежки метали и други химични замърсявания.

ЛЕЧЕБНА КАЛ ОТ БАЛЧИШКА ТУЗЛА

Общи запаси като балнеолечебен ресурс: 11 332 тона

Лечебната кал е била обект на продължителни и задълбочени физико-химични проучвания през периодите

:· 1952, 1953, 1954 и 1955 г върху 16 проби от В. Куситасева и Й.Меламед

· 1966 -1969г. от Л. Владева, Р. Янчева и Г. Загорски върху 30 проби

· 1988-1989 г. о т Л. Владева върху 35 проби

Калта е сива до сивочерна, мазна, с едрозърнести частици, с мирис на сероводород. В отделни участъци, особено през лятото механичните частици главно от гипсови кристали правят калта нехомогенна и е наложително при използването и преработка за отстраняване на тези примеси.Физичните показатели на лечебната кал като влага, водозадържаща способност, обем на утайка, степен на набъбване, топлопредаване са не винаги пълноценни за използване в балнеолечението. Замърсеността с миди, пясъчни частички и кристали с големина до 0.25 мм достигат 8-9 %. Характерно за лечебната кал, особено през летните месеци, са високите концентрации на сулфати в кристалния скелет на калта. Това се изразява в образуване на гипсови кристали и крие опасност от изгаряния, поради разлики в топлоемкостта.Течните фази са хлоридно натриево-магнезиеви с минерализация, която зависи от оводняването на езерото. Стойността на разтворените соли в течната фаза на калта достига до 83 г/кг., а средната минерализация е различна при различните изследвания и варира от 37 до 66 г/кг. Значителната концентрация на сулфатни йони- около 8 г/кг, е причина за пресищане на разтвора и образуване на кристали. Рапите са близки по характер до състава на морската вода, която захранва езерото, а солевата им концентрация варира от 43 г/кг до 64 г/кг в зависимост от сезона и мястото на вземане на пробите. Лечебната кал от езерото Балчишка тузла, според нашите проучвания и класификации, спада към високо минерализираните (над 35 г/кг), средно сулфидни, със значимо съдържание на хлориди, сулфати и магнезий в разтворим вид. Лечебната кал без пречистване е със задоволителни физични и физико-механични показатели. След пречистване тези показатели ще се подобрят.

ЛЕЧЕБНА КАЛ ОТ ВАРНЕНСКОТО ЕЗЕРО

Обект на продължителни и задълбочени физико-химични проучвания през периодите

· 1954 г. от В. Куситасева и Й.Меламед върху 3 проби

· 1965- 76 г. от Л. Владева, Р. Янчева, Г. Загорски върху 25 проби

След 1978 г. ежегодни изследвания – Л. Владева върху повече от 50 проби лечебна кал. Честотата на изследване е обусловена от необходимостта за контрол на качествата на калта при използването й в калолечебно отделение на Националния Център по физикално лечение и рехабилитация, Овча Купел, София.

Калта е сивочерна до черна, мазна, фина на пипане, с мирис на сероводород. Физичните показатели на лечебната кал като влага, водозадържаща способност, обем на утайка, степен на набъбване, топлопредаване са пълноценни за използване в балнеолечението. Замърсеността с миди, пясъчни частички и др. с големина до 0.25 мм в сравнение с останалите обекти е най-ниска и не надвишава 2 %. Течните фази са хлоридно-натриеви с минерализация, която твърде малко се влияе от оводняването на езерото и годишните сезони. Това се дължи на голямата дълбочина, от която се добива. Концентрацията на сулфатни йони е много ниска и показва протичане на забавени процеси на пелоидогенеза, които са свързани със значимо изчерпване на тези йони и
затихващо калообразуване.
Езерото е било обект на различни замърсявания от предприятията в района на Варненското пристанище. Установявали сме промени в рН на лечебната кал и в някои райони наличие на живак в измерими концентрации. Рапите са близки по състав до морската вода, която захранва езерото, а солевата им концентрация варира около 14 г/кг, независимо от сезона и мястото на вземане на пробите. Лечебната кал от езерото Варна според нашите проучвания и класификации спада към ниско минерализираните (до 15 г/кг), средно сулфидните, със съдържание, близко до морската вода. Лечебната кал е с добри физични и физико-механични показатели.

ЛЕЧЕБНА КАЛ ОТ ПОМОРИЙСКОТО ЕЗЕРО

Общи запаси като балнеолечебен ресурс: 1 448 000 тона

Лечебната кал е била обект на продължителни и задълбочени физико-химични проучвания през периодите:

· 1952, 1953, 1954 и 1955 г върху 13 проби от В. Куситасева и Й.Меламед

· 1966 -1969г. от Л. Владева, Р. Янчева и Г. Загорски върху повече от 30 проби

· 1988-1989 г. от Л. Владева върху 25 проби.

В езерото има два слоя лечебна кал- черен горен слой и сив – долен. Лечебната кал от сивия слой не се използва за балнеолечение, поради значително неблагоприятните си показатели. Това не се отнася за черната лечебна кал, която е известна и призната. Тук е изграден и един от най-добрите балнеосанаториуми у нас, в който се използва именно лечебната кал от черния слой. Тук има изградени участъци за регенерация, в които се възстановяват показателите на използваната лечебна кал. Физичните показатели на лечебната кал от черния слой като влага, водозадържаща способност, обем на утайка, степен на набъбване, топлопредаване са пълноценни за използване в балнеолечението. Замърсеността с миди, пясъчни частички и кристали с големина до 0.25 мм в някои ограничени участъци достигат 5-8%, което крие опасност от изгаряния, ако калта не се хомогенизира.Течните фази са хлоридно натриево-магнезиеви с минерализация, която зависи от оводняването на езерото. Стойността на разтворените соли в течната фаза на калта достига до 63 г/кг., а средната минерализация е различна при различните изследвания и варира от 37 до 63 г/кг. Значителната концентрация на сулфатни йони – около 4 г/кг, е основание за активни процеси на сулфатредукция, която е твърде ограничена поради ниски концентрации на органика. Рапите са близки по характер до състава на морската вода, която захранва езерото, а солевата им концентрация варира от 43 г/кг до 64 г/кг в зависимост от сезона и мястото на вземане на пробите.

ПОКАЗАНИЯ ЗА ЛЕЧЕНИЕ – КАКВО ЛЕКУВА ЛЕЧЕБНАТА КАЛ?

Лечебната кал от крайморските езера, според проучвания на специалисти от НИКФР, е подходяща за лечение на следните заболявания:

· Заболявания на опорно-двигателния апарат (дегенеративни и възпалителни ставни заболявания, травматично-ортопедични заболявания)

· Заболявания на нервната система (неврити, радикулити, детска церебрална пареза, състояния след полиомиелит)

· Гинекологични заболявания

· Кожни заболявания

· Стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни заболявания

· Професионални и обменни заболявания Във всички случаи лечението зависи от стадия и степента на заболяване след индивидуална консултация с балнеолог и се провежда под строг лекарски контрол.

Като систематизираме направеното до тук, можем да направим следните обобщени заключения:

1. Българското черноморско крайбрежие разполага с богати по състав и с разнообразни свойства калолечебни ресурси, подходящи за балнеолечение.

2. Като цяло физико-механичните и химичните показатели на лечебната кал са благоприятни за прилагане за балнеолечение.

3. В определени, ограничени, участъци за подобряване показателите на калта за балнеолечение е необходима предварителна подготовка на лечебната кал (пресяване), поради наличие на механични примеси

4. Три от представените езера са в екологически чисти райони и не съдържат микрокомпоненти и антропогенни вещества, резултат на човешката дейност.

5. Продуцирането на лечебна кал в езерата е продължителен процес (отлага се около 1 мм лечебна кал годишно). Според нас, използването на калта трябва да се извършва на място (с изключение на Варненското езеро), ползвайки се главно египетския, а при възможност и апликационния начин на лечение, с последваща регенерация на използваната кал. Лечебната кал от крайморските езера е един ценен природен феномен, който с успех може да се използва в нашите международни курорти, на фона на благоприятния климат, морето и неповторимите български минерални води, за широко развитие на балнеологичния туризъм.

Юли. 2001 г. Ст.н.с. д-р инж. Л. Владева

ЛИТЕРАТУРА 1. Бахман В.И. и кол. Анализ лечебных грязи, М.19602. Владева Л. Сравнителни физико-химични проучвания на пелоидите в НРБ с оглед приложението им в медицинската практика, дисертация, С. 1981 г.3. Владева Л., Г. Загорски. Актуализиране на физико-химичните изследвания на лечебната кал от езерата по Черноморското крайбрежие, научно-приложна договорна разработка с МЗ, ЦИНТИ, 19914. Танев Т., В. Куситасева, И. Меламед, К. Щерев, Е. Карамихайлова, К. Николов, Калолечебни находища и калолечение, МФ, С., 19625. Кръстева Д., А. Продромов, Я. Дафинова, В. Едрева, Л. Владева. Калолечение, 1986, МФ6. Марков М., Л. Владева, Д. Димова. Актуализация на курортните ресурси по Черноморското крайбрежие, научно-ИКО-ИНВЕСТ, С, 19917. Jordanova-Vladeva L. Саrасteristicas fisiko-quimicas у evaluacion de muestras de fangos de Cuba, XXIX Соngress of the I.S.Т.Н. Наbаnа Сubа, 5-12.12.1993.8. Jordanova-Vladeva L., D. Кostadinov, D. Кrasteva. Рrераrаtе und Рrоdukte aus Heilschlamm und Тоrf für die Balneotherapie, XXV Соngress S.I.Т.Н., Рrосееdings, Ваd Füssing, Deutschland, 1989/19919. Jordanova-Vladeva L., D. Кrasteva. Реlоide in der Republik Bulgarien und deren Anwendungsmöglichkeiten. XXVCongress S.I.Т.Н., Рrосееdings, Ваd Füssing, Deutschland, 1989/1991.10. Владева Л., Д. Караколев. Анализ, оценка на физико-химичните показатели и показания за лечение на минералните води и калолечебните ресурси в Йемен, доклад 1980 г.11. Владева Л. Физико-химичен анализ и оценка на калолечебните ресурси в Куба, доклад, 1984 г.

Advertisements

0 Responses to “Калолечебни ресурси на България”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s





%d bloggers like this: